Обетованото махало

Махалото отново подминава средата и е много засилено. Пътува между минало и бъдеще. В безпокойни времена снове твърде често между тях, даже хронологичното време изглежда разбързано заради това. Средното положение на настоящото е неравновесно, най-несигурната точка в дъгата на пътя му. Там е и най-коварно, защото не бива да има опит да бъде закрепено в тази точка.
Не сме наясно дали трябва да се занимаваме с помиряване с вече случилото се или да се обърнем така, че сянката ни да се проектира в бъдещето. За да очертае там нашите контури, в които удобно да се поместим, когато и времето се премести там. Разчитаме на осцилациите на махалото, че ще ни преведат надеждно. А те са толкова уязвими от спиране…
Обещанието прави думите едно такова махало, което се изстрелва от сега за после. А когато дойде това после, те се връщат до вече отминалото време, да си припомнят какво точно е било заречено. И после пак следва обратният мах до последвалото. И дните се сменят докато махалото снове между крайностите, засичат се с него най-често в средата, но после се разминават заради неслучилото се изказано.
Обетована земя няма и то отдавна, цялата вече е открита и раздадена (за нея се разменят само документи между собственици или пък се воюва за тези документи). Сега може да има само обетовано време – бъдещето. Някой просто го взима, обвива го в обещания и то става обетовано. И хората се втурват натам в намеренията си. Които, обаче, са винаги еднопосочни, а и се щурат в доста повече посоки от махалото. Но, също се връщат в миналото да търсят източника на обещанията.
А наскоро бяха дадени обещания. Големи заради властта на изричащите ги. Даже генерални, дори до степен да монтират махалото на нов часовник. Поне ако се съди по ударната сила на думите в тях. Отвъд един океан, от където тръгват най-силните махове, впоследствие рикоширащи във все по-малки махала, се говореше за промяна тук и сега, „във вашия момент“. Явно махалото е било стпряло за малко, в краткия отразък на демонтажа и поставянето му на нов часовник – „историческо движение“. И посред този отрязък, на хората за малко им е дадено времето да го подържат в ръцете си като заклинание, че след това махалото ще тръгне в тяхната посока.
Имаше и намек за връщане на властта и всичко хубаво от миналото. Явно новият мах ще бъде засилен първо натам, да прибере някои благодатни случвали се вече някога неща и да ги занесе накъдето „заедно ще определяме посоката“. И беше определено кой най-голям враг стои на пътя на тази посока – „радикалния ислямски теторизъм“. Той трябва да бъде изкоренен. Да бъде спряно неговото време. Махалото да бъде откъснато безвъзвратно от механизма, а и самият той да бъде строшен, за да не може никога повече да го задвижи.
В обетованото бъдеще ще се види дали това изкореняване ще бъде като в ситуацията, при която е кипяла толкова силна борба за мир, че камък върху камък не е останал заради нея. И предстои да се разбере времената на още колко неща са заплетени в едно с това, което ще бъде спряно в счупените колела на часовника си. И дали и там е нишката на страха, който ще бъде разнищен и разсипан на влакънца? Защото иначе промяната няма да пробие.
Нашето родно по-малко махало трябваше да тръгне още преди да бъде засилено от рикошен с другото. И то направи своето скромно движение, но понеже не се вижда добре в мъглата от неразбиране заради подменени понятия, още не се знае дали е на същия часовник. За него се каза, че се движи между двете крайни състояния: „застиналите страници на историята“ през средното „сегашно тревожно време“ и до „предизвикателствата на бъдещето“. Само че, това махало май няма да намери благодатни неща за взимане от миналото: „Бизнесът с миналото е част от безпътицата.“ А бъдещето изглежда като сянка, паднала върху нас, от която просто трябва да излезем, за да стане светло и просторно и да стигнем там, където има „благоденстваща държава, в която свободни и достойно граждани сбъдват мечтите си“. Това е нашето поле от обетованото бъдеще.
Предстоящото ни е по-лесно да дефинираме, вероятно заради пожелателния характер на изговореното. Остава впечатлението, че миналото е като една усойна плетеница от сенки и не сме готови да разчистим навесите, които ги хвърлят. Сигурно под тях има подслонени много хора още. И когато към тях приближи махало, те го отблъскват издалеко. Нямат желание да отидат в другия край и да влязат в отредените за тях бъдещи контури. Сигурно това е нормално, когато една общност има дълго минало.
За нас борбата е със самите нас, с това, че има шанс да се окаже, че „апатията не е наш вроден порок“. И да открием как фатализмът да не ни е слабост, да не прекъсваме сами времето си с лоши очаквания за катаклизми на нашия „исторически и географски кръстопът“. Малкото махало, което ни е дадено в ръцете, можем сами да движим, но често успяваме и сами да спрем. Сега имаме шанс да използваме новото му ускорение, за да направим такаа, че да си българин е „не участ, … а чест“.
Махало без часовник се ползва за хипнотизиране. На хора. Времето не може да бъде излъгано. То си трепни в неговата посока. Хората могат само да направят така, че да се влеят в нея.

Ползвани са цитати и сведения от следните източници:
https://novotopoznanie.com/the-world-is-in-a-state-of-fear-the-speech-of-donald-trump-shake-the-foundations-of-falsehood/
Сайтът “Мемория – памет за бъдещето” за речите на двамата президенти.

No Comments Yet.

Leave a comment