Зимна топлота

На Меги, която за пореден път ми напомни да оживя вътрешната си картина

 

Зимата има таланта да засуква като в снежна виелица течащата сивота на ежедневието, калното бяло на снега и неизплаканото сиво на облаците. Прави го лениво, за да не се стопли в бързината си. Превърта ги толкова мудно, сякаш нейде отвъд всичката и сила отива в нечути заклинания. Във видимата част на ритуала властва водата – като прозрачна заледена безцветност, над която летят малки бели петънца. И все е тя – течната зима.

Въздухът е празен откъм цветове. Сякаш е замръзнал под формата на елха и боде ледено. Невидимите му клони не хвърлят сянка. Слънцето е откровено до пренебрежение. Блещи се без конкуренция от никаква багра. Зимният пейзаж е застопорен на картина в безцветно валмо.

Но само едно затоплено човешко впечатление да се надигне – мисълта ще мине непредпазлива покрай някой клон в търсене на колорит. Може да го докосне без да иска, той ще изкиха снега си. Разпилените снежинки ще погъделичкат нюха на зимата. Тя ще се разкисва и ще се размекне. Ще изпусне замразения въздух. Този ще налее поривите си в една посока и ще източи нови нишки от къделята на живота.

И ще си личи как се засукват тези нишки. Отначало бели и неразличими, после ще се вплитат червени, сини и зелени влакънца. Жълто и лилаво ще ги заменят по-нататък, след оранжевото. Всеки цвят значи нещо, нашепнато му е как да се прояви. Дадена му е ролята още когато всичко е било бял фон. В студа на тяхната непроявеност, багрите получават своя бъдещ живот.

Щом слънцето нагрее оголения от облаци въздух, природата надува своя орган, от тръбите му изхвърчат залежали се снежинки и след това се взривяват раздуханите цветни влакънца. Разни осезания се промъкват под кората на леда. Инстинктът им е подсказал, че там съществува най-голямата топлина. Неведома дори за хората, в които е била поместена. И те степват нишките на цветовете, завръзват ги в кръг около себе си. Това е тяхното явно заклинание за пролет. А когато тя дойде, цветните нишки ще отидат на дърветата. А топлина ще има навсякъде, проявена в багри.

Благодаря на Елена Левашка за снимката на изработените от нея мартеници, която тя направи специално за това есе.