Алюзия за лято

Лятото е утопия. Все още.

Живее само като мечта. Капризна, понякога измамна.

Катери се по дъгата и ни подминава. Гледа надолу към земята и вижда на стоп кадър китни балкони и шарени градини. Чакащи го. Подсмихва се ехидно.

После се смекчава и се замисля. Но, не. Безгрижието взима връх. Поставя под главата си един мек облак и заспива отново. А облакът се поти под тежестта му, поти се обилно и мокро.

Лятото сънува. Че гледа от небето и вижда цветната си сянка долу. И земята му е огледало, без нея не знае как изглежда. Много се харесва. Забавно му е как изсушава сочните цветове на пролетта. Обезцветява ги до жълто, златисто.

Само цветът на морето не му се поддава. Той си е неизменен и без него.

Лятото спи. Върху земята пада плаха и прозрачна сянка на съня му. Не оставя отпечатък. Засега.

Гледаме календара и смятаме, че лятото ни се полага. И че е длъжно да запълни определени кутийки в него. Не се случва така.

И тогава започваме да му даваме човешки характеристики. Че ни обича или избягва. Че си има собствени прищевки. И най-вече – че е въстанало срещу неизменния метеорологичен ход.

Връщаме се обратно в приказките. Правим лятото герой в тях, нещо като анти-змей, който бяга от нас, вместо да ни плаши. Сякаш има някакво зло вълшебство, което го е скрило. Или че е принцът, който още оседлава коня си и за когото имаме запазена една великолепна празнина в живота си. Колко лесно изоставяме разума, ако нещо не му се подчинява!

Тук-таме по света настъпва шестата вълна на технологичната революция. Още от предходните такива има разработки, които се ползват за влияние върху климата. Големи умове на човечеството, като Никола Тесла, са се опитвали да му дадат фундаментални изобретения.

След това по-незначителни хора са ги впрегнали в практиката. И сега има такива инсталации като ХААРП, чието предназначение е неведомо за широката публика. Няма надеждна информация за него. Заместват я множество конспиративни теории, част от които твърдят, че с нея може да се управлява климата на целеви места по света. А лятото?

Отвъд техническия прогрес остават все повече на брой хора, които нямат достъп до неговото огромно познание. И като нищо скоро ще започнат да създават митове, в които богове могат да бъдат както слънца, така и машини, природата е голяма виртуална мрежа и магьосниците имат титла инженер. И тези сказания, обаче, ще обясняват убедително всички текущи явления. Фентъзи в ежедневието.

Човечеството не знае достатъчно дори за устройството на своята си планета. За Слънцето още по-малко. Измежду сигурните досега неща, обаче, са били сезоните. И цветовете на дъгата. Нея поне още я има. И е неизменна с толкова много дъжд. При сезоните засега само цветовете на растенията са същите.

А за лятото още не се знае. Засега е утопия. Или предчувствие. Все още разполага с времето си, обаче…

No Comments Yet.

Leave a comment