Опашките на котките

Нощта е своенравна котка. Прониква до болните места. Дали ще ги лекува или ще размотае струните на деня, навити на кълбо от нерви, определя сякаш по наклона на опашката си. Благоволението и се провира сред мъгла от изхвърлени човешки мисли. Пуснати в прозрачни нощници, нищо общо с привидното приличие на дневните дрехи. Болезнено откровени.

Нощта се стели на валма – засукани метафорични смисли.  После може да благоволи да разплете  тънкото пренасяне на смисъл между думи. Понякога така остават само преките им значения. Понеже тъмнината скрива всичко, освен пронизващите очи на котките. Те са бодящата интуиция, която разкъсва пластове.

Котката е нашето безсъние. Разхожда го по денонощията и опашката и лесно се проточва между дни и вечери. Нощите са зимни, по-дълги от дните. Понеже в тях трябва да добие плът, форма и дори цвят подритнатото през деня напрежение, изтърколило се на топка. Трудно доловимо тупкане на лапи разхожда опашката, навирена като антена към небето. По билата на покривите сякаш минава като плъзгач на цип и зашива двата свята – на небето и на демоните върху възглавницата. Котката с милозливо-закачливи мустачки не е за подценяване. Тя е нощният посланик. Знае неведоми неща, взима човешкия стрес и го изпраща в тъмното небе.

Да пробиеш нощта

Фактите от деня са като безтегловни прилепи, лишени от конкретика. Надвисват над виждащите ми неприспани очи. С главата надолу са, но не са страшни, докато не разперят крила. Само сънят е измамно избавление от тях. Но пък и те не са реални в нощта – само сенки са, неубедителни впечатления. Успокояващо е да не съм сигурна, че са се случили даже. Не ги виждам ясно в тъмнината, може да ги няма, ако не ги искам. Почти чувам, обаче, как някъде в блока пристъпва четириного с мустачки, това е сигурно. Опашката е вирната и с наперена извивка в края. И самоуверено минава под звездите с мъркане.

Разумните задължителности нямат котешкото зрение в тъмното. Изпадат в пълна дезориентация, отмаляват пружините на клещите им и изпускат натиска на контрола. Разпадам си деня на части. Някои от тях режисирам наново, за да са удобен спомен на сутринта. Останалите изпускат неприятна вибрация. Шум в комина без отвор към стаята. Един кух стълб, по който към покрива се изнизват сред отронената мазилка и перата на вятъра емоционални зловония. Родила съм ги с толкова напрежение, че сигурно и паяжините на тавана са потреперили за миг.

Около мен старата сграда се поти със срамовете на сдържаните по навик желания. Мазилката почти мирише на усещането за порядъчност, с което хората са окадявали стаите си и са гонели непристойни откровения по тавани и мазета. Смалявам се под събудените сенки на деня. Заточил е твърде много свои късове. Тъмно върху тъмно прави светло и те стават явни. Плашещи, объркващи или желани, винаги накъдрени от някаква ирационалност. Само котките могат да се издигат над всичко това и да разхождат безгрижно опашатите си спирали по хребета от керемиди.

Виждала съм през нощта, а на сутринта не искам да отворя очи. Не чувам мяукане, само множество шумове от хора. Натрапващи се. Като светлината от прозореца. Сградата мълчи сред жуженето на електроуреди, животът тече в безжична мрежа с подредени сухи данни. Всичко е обусловено. Освен пренареденото през нощта, защото вече се счита за свършен факт. Сутрините са твърде сънени, за да спорят с нощта. Котките спят.

Те са и отвъд

Среднощната проекция на котките човърка с ноктите си нашите разбирания. Дали наистина вярваме в нещо, щом не го разпознаваме сред фигурите в сънищата си? И то защото виждаме в тях своите тъмни страни, или преекспонираме блестящите. И не спим с ума си, ами спим за реалността. Нощта е като книжка, в която при отваряне изскачат изрязани хартиени фигурки. При пълно разтваряне на страниците те стават обемни и убедителни.

Безсъниците разгръщат живота като такава книжка. Реалиите и тълкуванията са едновременни и еднакво (не)верни. Изрезки от мисли, дялкани безмилостно от принудата на разума. Сам не е знаел дали се харесва, докато го прави, рязал е самоуверено, обаче. През нощта ще получи присъдата си – дали е чистил или е оперирал на живо. Ще бъде събуден и изправен на разстрел от спомени. Които ще бъдат доиграни заедно с изрезките, прорасли с корени някъде в тъмното. И интуицията-котка ще мърка върху болните места, за да ги излекува.

No Comments Yet.

Leave a comment