Тържеството на конкретиката

Науката на големите теми е екзотика вече. Скъпа, ценна и рядко срещана. Заедно с енциклопедизма, те са възвишено изпарение от трескавата мисъл на големите някогашни умове. В епохата на информацията, големината се определя от това кой как обработва нея, същността на данните, а не основните въпроси на битието и духа.
А големите терзания, битийните, с които се е занимавала философията, са завоалирани от убедителността на конкретиката. Тя е разнолика, богата, пълноценна. И объркваща, защото детайлите са като витраж, който замества кристалната яснота на стъклото. Много са красиви, могат да бъдат пищни, причудливи или с понятна окраска, но трудно проницаеми. Дори и гледан отвътре, той пропуска слаба светлина и красивият шарен рисунъкът на светлото петно от него е измамна утеха.
Качеството все повече се описва с количество. В информационно-социалните продукти най-ценени постове са тези, които са видени от най-голям брой хора. Броят на харесванията определя важността, а не същността на съдържанието. Намирането на подходящата група хора също е важно. Извън тази група – интерес няма, защото почти няма голяма тема, която да звучи убедително за всички.
Човечеството върви към глобализация, а в същото време едвам балансира по коварния ръб между планетарната мащабност и индивидуалната особеност. Субкултурите са парад на конкретиката, големите ценности на обществото, ако изобщо ги има в тях, са в нюанси, дозирани и приложени по специфичен вкус. Обществените групи често се самоопределят не по големите значимости, които търсят или следват, ами по това от какво и с какво се отличават от други такива. Конкретиката не ползва големите понятия, за да се обясни. Достатъчна ѝ е марка на носени дрехи или модел на ползваната техника – светкавично разпознаваеми неща, придобили вече функцията на белези. При това такива, които определят принадлежност.
Дори и когато конкретиката е безсилна, отнетата от нея мощ не отива при хората. Те не могат да я надвият, дори и ако я държат в ръцете си. Липсват големите опори, дълбоките и често скрити фундаменти на важните теми. А освен това – толкова е трудно при наличието на нечуван брой разнолики парченца да може да бъде сглобено едно голямо цяло, или поне да бъдат категоризирани. Животът изглежда като една необятна динамична и трептяща пластика, която постоянно прелива в безформени очертания. Различни и еднакво непонятни.
А конкретните хора, те се носят в нещо, което им се струва като първичен бульон, и в него влагат оптимизма си. Че това раздробено състояние е именно първичен бульон, който ще роди система, вселена или поне някаква понятност. И ще има ред, голям ред, за всички на планетата. Без да бъдат лишени от осезаемите си предмети. И ще бъде едновременно пъстро, своеволно и подредено. Такова едно безформено и конкретно очакване имат много хора…

No Comments Yet.

Leave a comment