По пътя на книгите

Тя е от хората, които надстрояват света с нови нива, за да има къде да изпълнят идеите си. Описва се като „читател по душа, мечтател по сърце“. Олга Клисурова е създател на инициативата „Пътуващите книги на Стара Загора“. Освен всичко друго, в нея те организират конкурс за художествен текст и вече имат издаден сборник с наградените творби. И всичко без финансиране, спонсорирано с ентусиазъм.

Винаги съм се интересувала от хора, при които мечти и мисия съвпадат. И да разбера какво е това, което ги кара да вършат неща от себе си за другите. Ето какво си казахме с нея:

  1. Има ли нещо особено в битието на книгите в днешно време, което не го е имало никога преди това?

Не знам дали е нещо особено. Просто в последно време като че ли започна да става „модерно” да се чете. Това не е лошо, но понякога ми се струва, че се прекалява с това. Хубавото обаче е, че покрай тази „мода” много млади хора посягат към книгите и често от тях стават мислещи читатели.

  1. Как би решила дилемата: книги за забавление или книги за обучение. И това правилна формулировка ли е за днешната съдба на писаното слово?

Аз не виждам дилема тук. От всяка книга можеш да научиш нещо. Най-малкото – да пишеш правилно, да обогатиш речника си, да можеш да изказваш и защитаваш тезите си. Но по принцип обичам художествената литература и то най-вече заради нейното свойство да ни прави съпричастни към това, което четем. Смятам, че чрез емоцията ние учим много по-лесно и често пъти много по-трайно.

  1. Четенето застрашено ли е от нарастващото присъствие на видео съдържание в интернет? Тече ли такава битка за вниманието на хората в момента?

Да, особено сред децата и подрастващите. Видеото е по-лесно за възприемане, изисква много по-малко усилия и ни залива от всякъде. За съжаление е много по-лесно да изгледаш филма, вместо да прочетеш книгата. Но онова усещане, което дава писаното слово, въображението, което развива, картините, които си представяш – никой филм не може да ги замени. Вярвам, че книгата, ако не да спечели, то поне няма да загуби тази битка.

  1. Каква е идеята на проекта „Пътуваща библиотека“?

Проектът предвижда посещения на „Пътуваща библиотека“ в организации и центрове за хора в неравностойно положение, предоставяне на подходящи книги, издадени на българския книжен пазар; организиране на регулярни срещи за съвместно четене и обсъждане на книги на място с консултант по библиотерапия; организиране на ателиета по арттерапия на място с консултант по арттерапия, по време на които се работи с богат набор от рисувателни и приложни техники и художествени материали.

  1. Занасянето на книгата до определени читатели ли е това, което ги кара да четат? Има ли случаи, в които липсата на достъп до книги е само удобно извинение?

Вероятно има и случаи, когато това се използва за извинение. Но е факт, че има много неглижирани групи хора, които наистина реално нямат достъп до книги. Те самите и не осъзнават и не усещат нуждата от литература, защото не са се сблъсквали с нея. Смятам, че ние можем да покажем ползите от четенето, да поправим път към книгите, а който иска, може да го извърви.

  1. Когато човек върши с книгите това, което правиш ти, има ли усещане за мисия или просто любов към тях?

Никога не съм приемала това, което правя, като мисия. Правя го от любов. И осъзнавам, че не мога да не го правя. Защото, вярвам, че от това има смисъл. Виждам резултатите и това ме мотивира да продължавам.

  1. Как върви акцията за набиране на средства за „Пътуващите книги“?

Кампанията „Избери, за да помогнеш” продължава и всеки, който реши може да ни подкрепи чрез дарение или СМС.

  1. Който не разполага със средства, може ли да помогне с нещо друго на инициативата?

Да, хората могат да ни помогнат с книги. Но не просто книги, за които вече няма място в библиотеката им, а такива, които биха помогнали на хора в неравностойно положение, да се почувстват по-добре. Могат да ни помогнат и с популяризиране на инициативата, защото смятам, че тя е важна за обществото ни.

  1. Хората, получаващи книги, оценяват ли какво се прави за тях?

Мисля, че да. Ако книгата е желана, няма как да не бъде оценена – и тя, и това, че е достигнала по някакъв начин до теб. Това лято много пътувахме с нашата „Детска читалня на колела“, която също се случи благодарение на кампанията „Избери, за да помогнеш“. Ходихме в малки населени места, срещахме децата с новите и съвременни книжки, излезли на книжния пазар. Книжки, до които повечето от тях нямат достъп, защото по тези места читалищните библиотеки са бедни, а книжарниците – не добре заредени. Виждахме радостта в очичките на малките ни приятели. От читалищата, където оставяхме всички книжки, които представяхме, също бяха щастливи, защото така обновявахме книжния им фонд. Да, тези хора оценяваха това, което се случваше. А ние създадохме много истински приятелства с малки и големи любители на книгите, защото това е една от  функцииите на писаното слово – да ни сближава.

  1. Ако някой ден напишеш книга, в кой жанр ще бъде? И какво би било нейното послание в едно изречение?

Ако някой ден напиша книга, то определено ще е сборник с разкази. Прекалено емоционален и нетърпелив човек съм, за да пиша нещо в по-дълга форма. Със сигурност ще е такава, която е фокусирана върху човека, върху емоциите му, върху отношенията му със себеподобни. И със сигурност в тях ще преобладава трагедията.

 

За повече информация за инициативата и начините за нейното подпомагане: http://knigiteni.info/#