Чисто изцеление

Метлата си е сама за себе си вълшебство, дори и на нея да не се вози веща жена. Така се оказва, когато бъдат изметени съвременните прахове, напудрили традициите. Отдолу, наносите на вековете са били залети с лава от мъдрост и са застинали в една скала – пълна с безразличие към опрелите се на нея и неизменна в хладното си достолепие.
Някъде по-надолу по склона, случайни снежинки се мотаят около голите клони на смокиня. Няколко объркани оцелели зелени топчета, които никога няма да узреят, очакват да бъдат гримирани в бяло. Но, това няма да стане. Студът още се мързеливи и не иска да се събужда. Вместо него, ничието време си присвояват вируси. Снежинките изпразват въздуха. Оскъдната дневна продължителност боледува в най-голямата си намаленост.
А някъде вътре в човека разните равнини на емоции, чувства и мисли започват да се лишават от своята жива релефност. Още не го разбират и това няма да стане скоро. Всяка изтича от своето си измерение и изкристализира в прозрачна плоскост, лъскава, гладка и … смразяваща. Ледът на болестта. После ще си проличи студената острота на отломъците, които засега са само оцъклени плоскости. Пресечени една с друга, нарязали се взаимно в нежива прегръдка…
Хората очакват скоро в дома им да полази благополучието. Една потопена в благини метла да ги напръска с искрици благодат. Традицията, наметната с християнски практики, да ги обвие с мантия върху собствените им модерни дрехи. И да им топли, най-важното. А също и да измете болестите отвъд прага. Макар той вече да не е толкова строг предел, още по-малко в ритуален план, но пък продължава да е защитна линия или поне обозначаваща такава.
Игнажден е момент, в който всичко това може да се случи. Старата ефикасна метла и иконата могат и стоят една до друга. Човешкият дух е необятен и подлежи да бъде покриван с множество пластове, той ще успее да проникне всеки от тях, ако не е болен. Често се случва именно те да го пазят от това. Стига единият да не е бил разкъсан, за да се нанесе следващия. А българската душа комай е била спасена от това, поне не ѝ е било причинено изцяло. Познава се по това дали отвътре топлото и студеното са си все така охлаждащи или загряващи, но не се случват по реда си. А в българина все още има много топлина, която си грее. Дълбоко е, но пък там е била защитена като от навалян върху нея сняг.
Идват дни, в които природата може да помогне да бъдат отпъдени болестите. Нашата си природа, вътрешната. Ще се готви да покълва после, но засега само се чисти. А несбъднатите малки смокинки все още са наперени зелени кръгчета под огрялото слънце. И им е топло.

Ползвани са сведения от: https://www.facebook.com/rozmari.demeo/posts/1337055679679256
Снимката и част от фактологическата основа на есето е от http://jilo.bg/node/6400.

No Comments Yet.

Leave a comment