Есен под луната

Есента залязва във високопланинска къща – дървена, напусната. Обаче уютна. Ползва се под луна, за да може в нея да има камина.

И още свещници и стари лампи да хвърлят само по малко светлина, светлосенките да не се загубят. Изпъкналите части на медните съдове да лъщят. А веднага след това светлината да отстъпва пред дълбочината на релефа. Противоречащите си тонове се губят в сумрак и общата картина е пастелна.

Само светлината е натрапчива, понеже е топлина. С ярки цветове от плодове, които са за ядене. В тази къща въобще вещите са като нанизи чушки, провесени от тавана. Никой няма да сготви нещо от тях, протегнати са само като гирлянди. Обикновено стои празна, но не е студена. Не е и приказна къщата, просто е реквизит за празници. И те като нанизи в края на есента.

В езическите времена това е било времето на наслаждението на събраните плодове. Без да има друго важно занимание в очакване да се роди новата година. После са се събрали и дни на светци. Сега делници и празници се преливат с редуване като светлосенките по съдовете. Особен период, в който не може да се определи кои от тях надделяват в настроението на хората.

А те ползват тази къща само по празници. Понеже я посещават, за да се съберат. Помежду си и вътре в себе си. И в един момент различните си епохи. Сложна метафизика се оказва задачата и затова е важна и физиката. Важно е до нея да не достига безжична мрежа на мобилните оператори. Въздухът трябва да е прозрачен и в невидимите си аспекти. И когато изглежда чист за очите, да е чист и откъм електронни съобщения, поднасящи иначе ударна доза ежедневна тревожност.

Старите вещи в тази къща са безжичната мрежа, излъчваща сигнали между календара и хората. Предава им съобщение, че има място, което ги чака за светъл ден. Под луната. И не точно ден. Но светъл с топлината си. Вечер, есен – време на завършване. С поводи за празнуване с добивите плодове. Това е посланието на този дом, иначе необитаван.

Такава е къщата, която всеки носи в съзнанието си като черупка на костенурка. На океански круиз, скъп хотел или в ежедневния си дом. В тази черупка се влиза по празниците, за да се скрият хората от излъчването на безжичните мрежи, които не могат да пробият роговите и обвивки. Това е архетипът на идилията. Хармонията, която може да разчита, че ще бъде необезпокоявана, понеже е за кратко. Всеки човек има различна декорация за него, но принципът на фона би трябвало да е сходен.

Най-весело празнуват хората, събрали се под черупката на един и същи архетип. Те са тези, които вкусват истински празничното  благословение в истинска човешка мрежа. И тогава няма значение дали реално са под луна, може и на дневна светлина. Човешката заедност е най-лесна на празниците.