Убедителните багри

Там, където не се вясват думи, звукът на есента замества слънцето. Приглушен е, пустите дървета нямат с какво да пригласят. Носи се натрапчиво, но тихо, във вятъра над легналите пожънати стръкове. Малко е припрян, понеже бърза да се изнесе преди облаците да са пуснали течна врява. Тръните се размотават на фона на посивяло небе, без да са се простили с остарелите нюанси на зелените си основания. Мъдри туфи оранжеви цветя топлят с разклатените си цветове, описващи още по-големи цветни кръгове. Всичко е красноречиво. Сезонът известява идването си.

После тишина. Хладината още се мотае над дрехите. Кожата показва тена на своето безгрижие, а земята отговаря с разголване на своята пръст. Прашното ѝ откровение се отдава на поривите. Вятърът е несериозен флиртаджия, ласката му е разпиляваща. После ще дойде докосването от падащите листа, разстилащо благоприличие, и ще скрие земята под тленна дреха. Нейните цветове ще живеят интензивно в избледняващите си зрели нюанси, изобилни и недооценени.

Настава спокойствието на изтощението. Всичко е разбираемо, макар да значи все по-малко. Налятата от лятото пълнота се готви за вехто безразличие. Това е – есента е трансформация надолу. Природата се разсъблича, за да се разкрие, а всъщност най-показателното е онова, което сваля под себе си. Другото е неизменно като камък. И толкова топло и цветно.

Мъгли плъзват над несговорчивото зелено на горите. Когато се вдигне магичният им воал, лесовете са раздробени на петна в топли цветове. Как са ги уговорили във валмата си, само поетите могат да узнаят. Или птиците, но точно миг преди да избягат. Трудно е да бъде изговорена мистиката на есента.

Има шум. Наслагват са се краски. Отронват се листа, никога думи. Безмълвието и пъстротата растат едновременно. Сезонът се случва, но още не се е проточила нишката му, от която да бъдат изтеглени думи. Всички се заслушват в настъпващото, когато кафяво-оранжево-червената гама се разпери напълно. Това е, цветовете са завършекът. Запълненото изражение, което разказва. Звънят огнените оттенъци в мимолетно топлия си разгул.

Есента е багра, безсловесна, но красноречива.

No Comments Yet.

Leave a comment