Оскъдно изобилие

На Албена, която отдавна чака с търпелива мъдрост да изпълня нейното желание и да напиша за глупостта (толкова неприсъща ней)

 

Казват, че който се роди беден, умира глупав. Животът показва, че се случва и обратното. Образованието и богатството, обаче, не винаги помагат. В голямото счетоводство на Живота, всяко перо си има собствена балансова стойност. И между тях не се правят кръстосани прихващания. Графата за ум ползва само собствени ресурси. Въпреки всички опити за спекулативни сделки именно в нея.

Твърди се, че след индустриалната революция се е появила необходимостта работниците и служителите да имат  базова грамотност. Дори и само защото иначе няма как да могат да работят с машините. Най-широкото разпространение на общественото образование е паралелно с огромното набъбване на средната  класа през третата четвърт на двайсети век. Именно тогава образованието е дало на безпрецедентно голям процент от хората познания за света отвъд тяхното време и непосредствено обкръжение. Било е необходимо заради техническия прогрес, изискващ многостранни познания.

Обстойните и многостранни познания за света, хората и абстракциите обикновено се наричат ерудиция. Нейната първа битка през двайсети век е била с професионалните познания, които трябвало да стават все по-тясно профилирани с натрупването на огромни масиви данни и познание за всяка дребна работна област. Добрите инженери рядко разпознавали дори и най-прочутите арии от опери. Слабо са се ориентирали дали Питагор не е имал нещо общо със създаването на двоичния код за компютърно програмиране, бидейки силно ангажиран с цифрите в заниманията си. Не са били наясно и за кодовете в облеклото и мнозина от тях посещавали жужащите от информационно насищане свои работни места със сако, панталон с ръб и маратонки. А са били достатъчно умни да създават машини, които могат немислими неща. Немислими до тогава, разбира се.

Следващата битка е на образованието – срещу интернет. Познанието започва да се дави в отражението си онлайн. Учебниците се оказват уязвими, защото разполагат само с буквите си. Голямата мрежа има изображения, видеа, звуци, препратки и всякакви други изкушения за ума. А той се радва колко много простор му се дава там, радва се като големият галеник на просветителския идеал от преди векове. Когато не е имало информационни технологии.

И се стига дотам големият професор Умберто Еко да напише есе-обръщение към внука си, в което го съветва всеки ден да учи нещо наизуст. Защото хората водят една епохална битка, при това по-скоро интуитивно, отколкото организирано. Борят се за своята ерудиция срещу машините. Тези, които обработват и съхраняват огромни масиви от данни. Които могат за миг да поднесат справка за всяко търсене. В които се правят електронни библиотеки и енциклопедии. А хората се борят отчаяно да могат да си запазят един малък човешки обем познания, унизително нищожен в сравнение с този в сървърите, една своя си ерудиция. Върху която могат да разсъждават по своему, без алгоритмите на софтуери. Да си съставят с нея меродавно мнение. Защото нещата опират ни повече, ни по-малко до това с виртуални средства да бъде подменяна дори обективната им реалност.

Твърди се, че Доналд Тръмп спечели изборите, защото избрал нов подход, съветван от „Оксфорд Аналитика“. Посланията му не са били ориентирани към демографски групи, а към групи, определени чрез оценка на поведението на хората онлайн – какво са харесали, чели, прегледали и дори колко дълго са задържали нещо на екрана си повече от 50 милиона потребители на ФБ. След това създавали персонално насочени реклами, които да паснат на вкуса на всяка група. Дори и да противоречат в някоя част на посланията, предназначени за други хора. Обективната реалност е възможно най-пренебрегната.

Това затваря паяжината на мрежата. С виртуални инструменти се гради това, което смятаме за обективна реалност. Различните новини за едно и също събитие дават различна посока на мислене на получилите ги хора. Дори и да са мислещи и разсъждаващи. Подкопана е основата на ерудицията, защото е опорочен изначално материала за нея. Проверката на верността на представените онлайн неща става скъпо и трудоемко занимание. Правят го малцина и още по-малко от тях желаят да го споделят с останалите. Защото знанието за истината дава предимство, в дългосрочен план. Просто те прави умен, неимоверно умен даже.

Новата оглупяваща бедност няма да е главно за пари. Ще бъде за познание. Най-скъпата стока, подритвана от тези, които смятат, че носят ерудицията в мобилното си устройство и имат достъп до нея през Гугъл. Ако хората някой ден заслужат да ги споходи нов Прометей, той вероятно ще трябва да ни дари възможност всеки от нас сам да бъде квантов компютър. Да прави мисълта си на кванти, които да странстват като вълни и да се връщат при нас вече събрали информация и отново смирени до материална частица, която да ни съобщи какво е научила. Но и тогава ще се налага ние да разсъждаваме, просто ще имаме свястна суровина за това.

А дотогава всеки ще има право да съобщава, че изкуственият интелект е нещо, което е голям проблем в България нашумял (от „Стани богат“). Понеже има право на лично мнение. За което не е задължително да знае дали това нещо “изкуствен интелект” е като изкуствен бюст. Или да се спори отчаяно, че Иран е арабска държава, защото “аз така мисля”.

Само квантов скок може да надскочи глупостта. Евентуално…