Времената накуп

Стрелки и циферблат прозират под снега на фойерверките и лъскавите шарки на празника. Те са празнични, защото събират две години. И не само. Под тях чаркалаците на часовника се движат всеки със своя си маниер и скорост, различните колелца правят пируети с различна бързина, а отгоре показват само едно време. Привидното. Множество пожелания се опитват да продухат праха от механизмите, за да върви всичко по-добре. Като по ноти или по вода. Всякак, само не и като механизъм строг, но надежден.
Във всеки човек живеят едновременно много времена. Може да се каже, че те иначе и никога нямаше да се срешнат, ако не беше той да ги замотае някъде между това, на което той отдава много думички – сърце, съзнание, душа, ум, емоции и толкова много други, които го спохождат при случай. Добре заплетени са, защото повечето са му дадени по рождение.
Задното време е това, което го тегли с мисълта за грешки, размисли за анализ и осмисляне. Дали всичко направено било добре? Грешки има ли? За оправяне? Сърцето обикновено изтласква пулсовете на едно друго бързащо време, което струи и топли. Може да напира и прелива, да ни раздува или да не дърпа към някого. Желанията и въжделенията. Умът – той иска да бъде часовник, само да отчита по цифрите си и да показва със стрелки. Не винаги се интересува как отдолу зъбчатите колела ще му поднесат времето. Той го приема наготово и доверчиво. А душата – тя е вечна, не издребнява, маневрите на времето не я смущават.
Човек си върви по улицата, премята си наум кахърите, които са принудени заради това да се тътрузят около него. А успоредно, по дърветат, върви едно безметежно време, което почти не се случвало реално, но пък е събрало много мечти от този човек. И го съпровожда, да си му ги върни, ако ги поиска. Трето време носи в чантата си – работа започната на едно място и която ще продължи на другото. Там се разгръща нещо, което трябва да бъде изградено, създадено, измислено от нищото и напъхано в реалността, за да съществува известно време в нечия полза.
През зимата около празничните дни се кичат гирлянди, светят и по тях е по-лесно пожелателното време да носи посланията си. Да подскача от свещ на свещ със скоростта на светлината и безгрижието на надеждата. Останало е почти само, другите са спрели. Добро е, благосклонно, но трудно намира хората. Те още търсят какво в тях се е скъсало, та са се разплели нишките на другите времена и не вървят с тях. И останали за малко с поглед в циферблат, върху който виждат само благопожелания и добри очаквания, те не са съвсем благодарни.
Времената накуп – това е обичайното състояние. По-малко от него изглежда като липса. Позитивът на прекрасните празнични формулировки се пуска като фойерверк. Зарята ползва своето време и остава тъмното небе. След като пожеланията изгорят така благородно и зрелищно, остава толкова много време за изпълнение на желанията. Различни – на ума, сърцето, професията. И всяко си има своето време. Върху един и същи циферблат.

No Comments Yet.

Leave a comment