Добре дошли и приятно съприкосновение с думите!

Консумираният първоизточник

Първоизточникът винаги е почти свещен заради материализирана есенция на мисълта на големите умове. Върху него може да бъдат изградени словесни каскади и логически мостове като различни маршрути на мисълта. Когато концентрираната есенция на великите се разреди с прагматичната разбираемост на реалиите, то тогава добива собствен живот простосмъртното трансформирано битие на извора. То е дружелюбно с щедрата си и непретенциозна достъпност. И може да бъде свободно консумирано от ума.

Дантела от слово

С думите може да се изплетат рехави и фини текстове, в които смисълът да бъде в недоизказаната ефирност между словата, тъй както дантелата краси с прозрачността си. От друга страна, сложните плетеници на значенията създават същите завъртулки на смисъла. Превесът на орнамента над същината е привиден и повърхностен, защото зад него стои дълбочина и сложност, които не могат да бъдат изказани с прости средства. Ако от словото се плете дантела, тя може да бъде двойнствено красива – веднъж с богатия товар на значението на думите и втори път с играта и противоборството между тях.

Отровата на облаците

В облаците обикновено витаят не мечтателите, а хората, които отказват да имат връзка с реалността. Мечтателите сътворяват реалност, а хората, зареяни в небесата, бягат от нея. Отровите на самозаблудите обитават онова „горе“, където биха били могли да бъдат сбъркани с извисени неща. Пътят е лесен и кратък – замяна на правилното назоваване с празния звън на благовидно звучащи кухи слова. Проследяването на подмяната е добър антидот срещу натравяне. Защото мисълта, освен да лети в облаците, може да се загуби в тях като в мъгла.

Уважаеми приятели,

Обръщам се така към вас, защото щом погледът ви е върху това, значи нас ни свързва и сдружава словото – дадено от мен и търсено и възприето от вас. Всеки мой текст за мен е жив организъм, на който съм се опитала да дам органи и да оживя с няколко аспекта на смисъл, както човешкото тяло има няколко чакри. Не ме съдете, ако ви се струва, че се е родил един словесен инвалид, в който има повече недъзи и липси, отколкото полет на мисълта. Думите се опитомяват трудно!
Ако ли пък трептенето на моите слова ви звучи в акорд, вие можете да станете мои съавтори като ми изпратите ваша лична или семейна история, преживяване, случка, която желаете да стане споделена. Аз ще напиша разказ по нея и ще го публикувам на сайта. Ние българите сме хора героични, темпераментни и чаровно объркани в себе си, пълни с неопитомени или заключени емоции, или просто вървим по заплетената си съдба, а от това стават прекрасни и интригуващи истории, които, когато са споделени, могат да помогнат за намирането на едно общо поле на българския дух – в яркостта на драматичните върхови моменти или в пастелните нюанси на ежедневието.
Нека бъдем заедно в полета си!

С пожелания за хармония,
Ана Димитрова